ШОПСКА ЕТНОГРАФСКА ОБЛАСТ
Бързина и лекота, буен темперамент и непрекъсната закачливост, одухотвореност и жизненост – тези думи описват най-точно същността на шопските танци. Те са най-бързите в страната и впечатляват със своето разнообразие, лекота и пъргавина.
Шопът танцува леко приклекнал, често приведен малко напред. В част от танците той сякаш се бори – гази и мачка въображаем противник, повален на земята. В други пък акцентите са насочени нагоре, което изразява стремеж към откъсване от земята. Едва стъпил, шопът бърза да отскочи високо, да се докосне пак за кратък миг до земята и отново, пълен с неукротима енергия, да се отдели от нея.
В Шоплука най-често се играят „водени” хора, „сключени” хора и хора „на леса”. Често „танчоводът” на „лесата” играе с бастун, на чиято извивка е вързана везана кърпа. Той си служи майсторски с него, като подканва останалите участници да изпълняват хорото както трябва, а дори понякога и заплашително го размахва към този, който не го знае достатъчно добре.
Провикванията в шопския народен танц се отличават от другите области. Наред с продължителното „ииии” – израз на повишено настроение, ще се чуе и заплашителното „хаааа” или дори нещо като ръмжене. Тези провиквания, типични за мъжкия танц, носят характер на мъжественост и войнственост, на специфично настроение и усещане. При жените те намират различен израз, но също се явяват отдушник на емоционалното състояние на танцуващите.
Част от хората, които изучаваме от Шопската област:
Бистришка копаница, Вакарелско хоро, Граовско хоро, За пояс, Йове, Копчето, Кукунеш, Кюстендилска ръченица, Петрунино хоро, Ситно шопско хоро, Четворно хоро