ДОБРУДЖАНСКА ЕТНОГРАФСКА ОБЛАСТ
Добруджанецът танцува с уверена стъпка, като често имитира детайли от ежедневния си труд. Акцентите в движенията му са насочени главно надолу, което показва връзката му със земята.
В Добруджа голямо участие в танца вземат ръцете със специфична линия. Движенията на добруджанеца са с голяма амплитуда и наситени с много сила. Ръцете на добруджанката са много меки, плавни, с гъвкави китки и освободени от напрежение лакти – сякаш са житен стрък, подухнат от вятъра.
Най-разпространени в тази област са смесените хорa, на които се залавят и жени, и мъже. В повечето добруджански танци темпото в началото на мелодията е бавно, като постепенно забързва до умерено. Типична за добруджанския стил е играта на тялото и раменете. При жените е наситена с много грация, а при мъжете – с подчертана вътрешна сила, с освободени и разкършени рамене.
Добруджанският ръченик е любим мъжки танц в Добруджа. Участниците в него играят едни и същи движения, без да се залавят помежду си. Движенията им имитират всекидневието на добруджанеца: носене на чувал, свързване на сноп, навиване на навоите и др. Майсторското изпълнение на ръченика не се удава на всеки, затова в него се включват малцина.
Богатият душевен мир на добруджанеца намира израз в танца и чрез оригинални провиквания, които много наподобяват трелите на пойни птици. Сякаш с гласовете на крилатите певци танцуващите разговарят помежду си и ни разкриват взаимоотношенията си.
Част от хората, които изучаваме от Добруджанската област:
Бръсни цървул, Варненско хоро, Добруджанска ръченица, Дьортаяк, Изхвърли кондак, Куцата, Опас, Повлекана, Ръка, Сборенка, Тропанка